Това е крайната точка на Атон от страната на Ситония, до която стигнахме.
Маршрутът, който реализирахме втория ден от остров Дрения до Атон
Планината Атон се вижда още от лагера ни на остров Дрения.
Предварителната прогноза за времето, която имахме беше за перфектни условия за плаване до Атон. Все пак решихме да станем рано и да преценим на момента дали да тръгнем. 40 километра разстояние в едната посока за този тип лодка не за подценяване.
В 7 часа сутринта времето беше перфектно, практически без никакъв вятър, идеално гладка повърхност на водата. В 7.30 след няколко глътки кафе бяхме в лодката. Идеално за плаване, но не и за снимки. На отиваме се съчетаха възможно най-неблагоприятните условия за снимане: сутрешни изпарения от морето с насрещно слънце. В резултат, снимките в тази посока са бледи, с малък контраст и вели цветове. За сметка на това усещането за преживяното, дори след почти година е все така силно. Съчетанието от невероятно запазената природа с тишината и спокойствието, столетните религиозни храмове и плаващите около нас делфини оказаха неповторимо въздействие не само върху мен, но и на спътника ми. На такива места усещането е, че се вглеждаш повече в себе си, отколкото в нещата, които наблюдаваш.
В 7 часа сутринта времето беше перфектно, практически без никакъв вятър, идеално гладка повърхност на водата. В 7.30 след няколко глътки кафе бяхме в лодката. Идеално за плаване, но не и за снимки. На отиваме се съчетаха възможно най-неблагоприятните условия за снимане: сутрешни изпарения от морето с насрещно слънце. В резултат, снимките в тази посока са бледи, с малък контраст и вели цветове. За сметка на това усещането за преживяното, дори след почти година е все така силно. Съчетанието от невероятно запазената природа с тишината и спокойствието, столетните религиозни храмове и плаващите около нас делфини оказаха неповторимо въздействие не само върху мен, но и на спътника ми. На такива места усещането е, че се вглеждаш повече в себе си, отколкото в нещата, които наблюдаваш.
Естествено, за да стигнеш до там трябва да попътуваш известно време.
От тях на очи се набива руският, със своята нова огромна постройка, която не се вписва в това място.
Други - едвам се открояват от зеленината и скалите.
Впечатли ни манастирът по-долу, който се извисяваше върху скалите на значителна височина над морето. Съзерцанието му отдолу, от малката незначителна лодка засилваше ефектът.
Други манастири излизаха сякаш направо от морето, все едно са продължение на скалите.
Обърнахме се да погледнем назад, но вече се бяхме отдалечили много и от малкия остров Дрения нямаше и следа.
Наближихме едни от последните манастири на тази част от Атон (откъм Ситония).
Пред нас самата планина.
И ето тези пръснати из нея манастири и църкви.
Наближавахме края на ръкава.
Когато видяхме последните няколко манастира.
За някои не можехме да си представим как се стига до тях и как се набавят провизии дори от първа необходимост.
Наближихме едни от последните манастири на тази част от Атон (откъм Ситония).
А това е морският фар на самият връх на ръкава Атон.
Близо до това място видяхме две стада делфини, всяко от десетина делфина. Някой от тях бяха доста големи и дишането им се чуваше от поне тридесет метра. Не посмях да ги доближа. Движеха се много бавно и не играеха.
И обратно към остров Дрения.
Този изключително емоционален ден остана такъв до самия си край. Вечерта пристигнаха гости, които по принуда останаха, защото яхтата им заседна в плитчините и с голямо внимание следяха дали ще дойде приливът да ги освободи.
Преди лягане, докато обсъждахме преживяното на чаша бяло вино, се чуха няколко силни плясъка и след по-малко от минута пред челниците ни, на не повече от 5 метра се появи кръглата глава на малък тюлен. По-късно, когато говорихме с местни се оказа, че през този сезон, когато няма голямо оживление, тюлени от Атон идват до Дрения.
