Tuesday, November 18, 2014

От Трипити (Tripiti) през Амуляни (Ammoulliani), с преспиване на Дрения (Drenia) - първи ден



За различните видове лодки ще отделя цяла тема, но няма как да не започна това пътуване с цялото прелюдие, с което е свързано плаването с лодка с надуваем под, в случая Honda T32 IE.

Ето как изглежда лодката сгъната:

Побира се в багажника на този Форд Фокус с две врати:

Заедно с двигателя Honda BF20 (48 кг.), спасителни жилетки, гребла, котва, въжета, резервоар за гориво 22 литра, две хладилни чанти, 2 палатки, столове, маса, чадър и безброй торбички с всевъзможни дреболии.

След 20 минути надуване с електрическа помпа нещото придобива вид

След още половин час е натоварена
И готова за отплаване.

Маршрутът първия ден: 


Трипити - през Амуляни - разтоварване на целия багаж на Дрения (където е лагерът) - обратно през Амуляни и някой от най-хубавите плажове - Пиргадикия (Pyrgadikia) - завършване на обиколката на Амуляни - Уранополи (Ouranoupoli) - завръщане в лагера на Дрения. Общо около 55-60 км.

 

Оставихме колата на самия бряг на Трипити, от където тръгват фериботите за Амуляни. Мястото е много удобно, защото става и за пускане на лодка с колесар. Слип (рампа) за колесари няма, но брегът е достатъчно удобен за директно пускане, не е много песъчлив, за да създаде проблеми, а и в краен случай може да се ползва трактора на лодките под наем (около 20 евро за пускане на лодка). 

Тъй като пристигнахме около 11 часа сутринта и слънцето доста напичаше сглобихме бързо лодката с двигателя, натоварихме багажа и директно към мястото за лагер  - Дрения.  

Дрения е много малък остров, точно до Амуляни. На него има добър плаж с бар и ресторант, както и вилна зона, която по-добре да пропуснете (изглежда ужасно - лозето на баба ви е в пъти по-добро ;-)). Персоналът за ресторанта, както и всички желаещи да го посетят се карат с малък кораб.

Нашето пътуване се случва през май 2014г., извън сезона е и е страшно спокойно - сами сме на острова. 

Кеят на острова

Пустият плаж

Част от ресторанта

Умопомрачителната "вилна зона"

През юли нещата далеч не са толкова спокойни. Пред кея има десетки лодки и стотици плажуващи.

Веднага след пристигането нахвърлихме всичко на брега
И се отправихме към Амуляни, за да обиколим някой от най-хубавите и закътани плажове на острова



Ето и любимия плаж:
След кратка разходка, обратно на лодката и плаване до Пиргадикия (съвсем в началото на Атон).
За съжаление буря беше събрала целия боклук от района в пристанището, което ни отказа от идеята да пием фрапе в Пиргадикия и се отправихме към Уранополи. На връщане между Амуляни и Уранополи излезе вятър, вдигна вълна и даде възможност за забавление на пълна скорост - около 35 км/ч с тази лодка по вълни не е за изпускане ;-)

Накрая при заветното фрапе на брега
Време за прибиране в лагера, опъване на палатки и няколко чаши вино


No comments:

Post a Comment